Декември
Последен на трапезата на птиците
присяда между влъхвите и даровете...
А всички преди него обещаваха
и тракаха ли, тракаха с лъжиците...
Зеленото в очите му белее се,
покрива грехове и грешни пътища,
звездите по небето се препъват
и падат от високо като фойерверки.
Невярвани легенди и предания
в брадата му се вплитат и замръзват…
И пълнят се очите му със сълзи,
но пак ще ни спести от порицанията...
Докато слага в баницата отговори
на риторичните въпроси, във главите ни
превръща се в почивката на скитащите
реални нереалности в сезона си...
Умората прилича на отрова
със бавно и безотказно въздействие,
съдбата плаща с лихвите инертните
позиции на равнодушната ни общност...
Ала сега е времето на празници
и пак пристига несъблечено начало.
Декември става, за да седне януари.
И пак трапезната надежда продължава.
© Дочка Василева All rights reserved.
