Декември
Приличаме си с тебе, с дните къси
и с нови кръпки, върху дупки стари.
И новата година ни се въси,
напряко да преминем, към януари?
Приличаме си с тебе, в суетнята,
се щураме безпътно, като луди.
и Той да слезе, ще е непозната,
земята, пренаселена от Юди.
Приличаме си с тебе, само нощем,
звездата Витлеемска несъзрели,
ти плачеш в сняг, аз пиша, пиша, още –
да издържим, в следпразнични недели.
Приличаме си с теб. И още жива –
душата ни, под светеща реклама.
Годината, полека си отива,
а път към януари сякаш няма.
И приликата – бреме непотребно
с теб ще си тръгне, както и когато.
А в мене в стръкче тъничко и дребно,
кълни в сърцето ягодово лято.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
