Dec 19, 2021, 6:29 PM  

Декември 

  Poetry
287 5 5

Приличаме си с тебе, с дните къси
и с нови кръпки, върху дупки стари.
И новата година ни се въси,
напряко да преминем, към януари?

 

Приличаме си с тебе, в суетнята,
се щураме безпътно, като луди.
и Той да слезе, ще е непозната,
земята, пренаселена от Юди.

 

Приличаме си с тебе, само нощем,
звездата Витлеемска несъзрели,
ти плачеш в сняг, аз пиша, пиша, още –
да издържим, в следпразнични недели.

 

Приличаме си с теб. И още жива –
душата ни, под светеща реклама.
Годината, полека си отива,
а път към януари сякаш няма.

 

И приликата – бреме непотребно
с теб ще си тръгне, както и когато.
А в мене в стръкче тъничко и дребно,
кълни в сърцето ягодово лято.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, приятели! Красе!
  • Много ми хареса...
  • подсети ме за един виц: "французинът- мойта жена прилича на сърничка, италианецът- а мойта на русалка, българинът - и мойта не прилича на човек..",
    Аз съм за!
    Изпадам в летаргичен сън до март,
    когато стрижат дивите магарета,
    а дотогава спя, не спя – с инат,
    виелиците нека се напинят!
  • Наде, много хубав стих , силен, запомнящ се!
  • Наде... ❤️
Random works
: ??:??