Patrizzia (Надежда Ангелова)

По памет 🇧🇬

Ето го. Лунен поток за звезди ли?
Хиляди кървави ризи... изпра ги.
Виж го сърцето ми... дом са си свили,
в него врабците – немили-недраги .
Болка? Урок е. Добър и полезен, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-14T21:49:48+02:00 88

Триста зими в душата ми нека покълнат 🇧🇬

Аз съм тази вълчица без глутница, дето
и не вие. Мълчи, до разсъмване чак.
В тъмнината сама си погребва детето
и разменя сърцето си нежно... за сняг.
Аз съм сянката сива в съня ви която, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-14T14:38:42+02:00 112 2

Обичай ме, каквото и да кажат 🇧🇬

И грее слънце. Казват – не навреме,
очакват всички Коледа и мраз.
А то ни топли нищо без да вземе.
Любов е – независеща от нас.
Земята – топла. Сред тревите скрит е, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-13T12:32:25+02:00 66

Od makovog sam zrna manja 🌐

Pa nikada i nije bilo
do drugih. Srce sme i nesme,
a svako leti jedim krilom
i kriju ljubav tužne pesme.
Sve je do tebe i do mene ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-13T01:41:27+02:00 64

Лудостта ми ще ви каже само 🇧🇬

Аз пиша много. Питате ме: Как?
Да знаех, та да мога да ви кажа.
Зеници да ви дам, за онзи знак
луната що рисува на паважа.
Слуха си, чуващ онзи вятър тих, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-12T21:14:40+02:00 126 1

Hебе за църква 🇧🇬

Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-12T09:56:27+02:00 93

Спокойно, дишай 🇧🇬

В средата е това половинчатото,
почти е есен, още не зима.
отчаяна надеждата, а лятото,
не знае дали вече ще го има.
Тълпата ли? Обича уравнените. ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-11T12:22:36+02:00 88

Tрябва да се случи... 🇧🇬

И как ли не забравих ни една
красива дума? Лошите са плява
и ако няма в нощите луна,
с любов от звезден прах ще я направя.
И как ли (ами просто хей така) ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-11T09:07:07+02:00 89

...и моят Бог не е на всички Богът... 🇧🇬

Не нося на тълпи и на крещене,
не мога глупостта да понеса.
Неонът заслепяващ и студен е,
а простичките, пъстри чудеса
душата моя в мрака си ги къта ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-10T20:46:29+02:00 170 4

... аз с цветя от скреж ти пиша стих... 🇧🇬

Да не те обичам няма как,
в този свят – и зъл, и безсърдечен.
С белотата на нечакан сняг,
в твоя сън валя. И всяка вечер,
аз с цветя от скреж ти пиша стих, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-10T00:38:40+02:00 136 3

Понеже и защото, и макар, че 🇧🇬

Понеже и защото, и макар, че
метлата ми е вярното другарче,
любим си имам - Стефанаки змея,
на майната си Райна аз живеея,
и без градинка, без оградка даже ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2025-12-08T20:54:57+02:00 200 6

Hякой ден 🇧🇬

На пръсти се повдигам – да я видя,
звездица сред Вселенски необят,
тя грее – любовта ми и цъфтят,
и тръните. Ни болка, ни обида,
не загрозяват малкия ни свят. ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-08T11:50:34+02:00 225 4 7

Легенда за кокичетата 🇧🇬

Живяла някога девойка,
с очи –лазур, коса – ръкойка.
Смъртта отнесла майка ѝ отколе,
баща ѝ дълго ходил като болен.
Цветина – гълъбица бяла, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-07T21:23:03+02:00 163

Пред възкръсване 🇧🇬

Една неостаряваща душа
очите си умива. На разсъмване.
И опипом да тръгна не греша,
сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.
И в мен неугасима лудостта, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-06T23:38:59+02:00 251 4 6

C трън да въртиш – простак ще се закачи 🇧🇬

Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-06T19:57:05+02:00 156 2

... парченце от звездичка – всеки стих... 🇧🇬

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-05T22:10:17+02:00 139 1 2

Сведе ли се до голо оцеляване 🇧🇬

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-05T05:20:34+02:00 157 1

Заспя ли в този град 🇧🇬

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-04T18:36:02+02:00 156 2

Живея си – птиче в часовник 🇧🇬

Живея си – птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-03T21:42:23+02:00 161 3

Понеже съм създадена от плам 🇧🇬

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-12-02T20:21:44+02:00 237 2 5

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост? 🇧🇬

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-02T12:25:47+02:00 130

Аз – истинска... Значи и лоша... 🇧🇬

Когато съм лоша боли ме,
без маска и гола съм аз,
суфльорът изгубил е глас,
а твоят с лице е. И име.
Когато ранявам кърви ми, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-02T09:10:54+02:00 144 1 2

Дойде декември и душата му е бяла 🇧🇬

Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-12-01T19:45:14+02:00 170 2

Oбичай ме... И ще се случи... 🇧🇬

Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-30T22:15:15+02:00 182 1 2

Обещай да си нежен и тих... 🇧🇬

Имам нужда от светещи, бели
хризантеми. И нека цъфтят.
Сред дъждовни и тъжни недели
да ме скрият в красивия свят,
който восъчно крехък и наш е, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-11-30T09:17:17+02:00 172 2

И рай да има... Нищичко не значи... 🇧🇬

Парите ще останат, а и къщите,
и явна ще е всяка малка тайна,
и близките ви ще останат същите,
достигнете ли гарата си крайна.
И ще увиснат тъжно безпредметните, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-30T07:05:08+02:00 158 1 4

Даже кръстът почти не тежи 🇧🇬

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-29T19:48:48+02:00 140

Kad' jednom svane‚ samo neka svane... 🌐

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-29T01:59:18+02:00 163

Tози свят с любов ще пренапиша 🇧🇬

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-28T19:19:45+02:00 225 3 2

Животът по презумпция е прав 🇧🇬

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-28T10:36:23+02:00 170 3 4

Откакто те обикнах 🇧🇬

Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-27T21:12:51+02:00 130 1

В твойте стихове нежни 🇧🇬

Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-26T19:32:59+02:00 326 4 9

Цигулка щом сънува пеперуди... 🇧🇬

Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-25T21:03:40+02:00 266 2 7

... нека вземат зеници от мен... 🇧🇬

Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-14T10:31:55+02:00 186 2 3

Поетите? Те от любов умират 🇧🇬

В очите на всичките бездомни,
в душа на котка и сърце на куче.
Човекът добротата как да помни?
Живее и си тръгва ненаучен
на обич и от гордост ли, какво ли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-13T10:03:42+02:00 183 1 2

Един поет (какъв Тома Неверни) 🇧🇬

Измръзнах, а уж още не е зима.
Под шапка скрил ушите, оглуша
народът ни. И все съгласно кима.
Цял куп марионетки – без душа.
А в пропасти все влиза и излиза, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-12T20:26:26+02:00 142

И все от любов... 🇧🇬

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-12T19:54:05+02:00 179

По-силна 🇧🇬

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-11T20:35:01+02:00 169 3 2

В дрипите дето нося 🇧🇬

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-11T00:10:55+02:00 251 3 6

Mъничко остава 🇧🇬

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-09T22:55:56+02:00 236 2