Patrizzia
1,287 results
И "Пиета" -та тихо хлипа,
и всеки петък е разпет
и в потира последен сипа,
по милост някой... чист оцет.
И Юда уж се е разкаял, ...
  68 
И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна, ...
  59 
Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми? ...
  47 
Неделя сутрин, не е зазорило,
чарашфите ухаят на "Ленор",
в рекламата усмихва ми се мило,
принцеса иззад пълния простор.
При мене не така стоят нещата, ...
  94  12 
Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове, ...
  76 
Отдавна е лицето каменно,
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане, ...
  78  14 
Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...
  63 
Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...
  117  19 
Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...
  85 
Малък Сечко февруари,
врабчовците за другари
да покани дръзна.
Да се гонят из клонака,
че нощес от Северняка ...
  155  24 
Ангели мои бели, зима е вън и стели,
сняг на парцали. Спите ли?
Музика – два-три тона и след антракта гонят,
всички заспали зрители.
Юда записва всичко - молитва, грях свещичка, ...
  86  12 
Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира, ...
  88 
Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...
  108  15 
Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...
  220  10  30 
> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...
  99 
Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...
  85  11 
Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
  105  11 
Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
  111  12 
И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...
  70 
Ще те накичи с диаманти светлината,
в очите на децата отразената.
Дано си мирна, малко по-добра, богата,
да прати здраве и любов Вселената.
-------------------------------------------------------------- ...
  116  10 
Да беше звяр той би се бил – до кръв,
а тя – цветче, от дъх ще се разпадне.
Не е последен рицар, нито пръв,
удавил се в зениците ѝ жадни.
Плътта ѝ нежен снежнобял сатен, ...
  134  10 
А как ми липсва зимния Балкан,
одеждите сребристи на елите,
градец един към миналото взрян,
ех, въглени, сърцето ми горите,
а свикнала съм уж на студ и пек, ...
  87  13 
Нова година. Не съм Пепеляшка,
чистене, манджи, отде, накъде?
Друг да виси в тоя студ на опашка,
принцесата знам, че всичко яде.
Зеле в бидона, бидонът – в мазето, ...
  94  12 
Витрините излъчващи съблазън,
честитки – цял неонов водпад.
Клошар – по милост Божия наказан,
да е встрани – отритнат и нерад,
от лъскавото тържество, фалшиво. ...
  94 
"Понеже му отрязаха крилете –
прибраха ги за други времена,
отвързаха му сякаш бесовете
и сложиха на пътя му... жена."
Жени Иванова. ...
  117 
Зимна нощ, вън искри белотата,
стиснал крехки, измръзнали длани,
детски спомен дойде да остане,
да накичим с играчки елхата.
Плахо с пръсти игличките гали, ...
  79 
Кръст си имам, с лекота го нося,
мяра е гърбината ми крива.
Тичам след мечтите – гола, боса,
кичурът в очите ми отива.
Думи имам, за да ги раздавам, ...
  112 
Аз искам за Коледа само това,
що няма да купят парите.
От гръмки и празни, помпозни слова,
съвсем оглушах, да простите.
Аз искам ли казах? Неволно съвсем. ...
  180  13 
Звездите са луничките на лято,
което там, зад Пътя млечен смях,
разсипа по косите ми богато
и заискрих. Ти казваш – побелях.
Опитай крадешком, като тогава, ...
  123 
Сняг вали и вали, и небето високо се вдига
и разтваря невидими двери, за всеки от нас.
Белотата е лист от сияйна нечетена книга,
срича тихо молитва декември пак с вятърен глас.
От сребристи крила китят ангели пух из Всемира, ...
  213  12  19 
Късмети сложих доста, сто и два.
То баница не стана – цяла книга.
И ще ти метна пълната тава,
доброто, знаеш, все не ни достига.
И пожелах ти здраве, и късмет, ...
  139  10 
Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога ...
  137  11 
Приличаме си с тебе, с дните къси
и с нови кръпки, върху дупки стари.
И новата година ни се въси,
напряко да преминем, към януари?
Приличаме си с тебе, в суетнята, ...
  92 
Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана, ...
  153  12 
Понеже днес съм сита и добра,
в стомаха филхармония не свири.
Кило похапнах печени ребра
и шмугнаха се нейде двете бири,
че трябваше пожари да гасят, ...
  118 
Със зимата ни е добре,
е, мъничко спорим.
От тънкото ѝ цигаре
струѝ в очите дим.
Дошла била, на чаша чай, ...
  87 
Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град, ...
  108 
Сняг прелита, котка свита,
златното вретено
тихо врънка, нощ е вънка.
Лягай тук, до мене!
Спинкат всички, ти очички, ...
  303  24 
На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...
  118 
„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...
  146  15 
Random works
: ??:??