Patrizzia
916 results
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
  97  13 
Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
  146  21 
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
  99  16 
Пристъпват на пръсти, не смеят да дишат дори,
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
  48 
И колкото и да не ми личи,
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
  106  10 
Разстилаха ни празнични трапези,
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
  86  10 
Бумеранг намери Стана,
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
  122  18 
Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
  133  19 
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
  115  14 
Пак осъмнах – в душата с камбани,
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
  88 
Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
  87  11 
От овчедушие умрели няма
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
  84 
И не остана нищо свято,
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
  82 
Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
  89 
Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
  108  14 
Светът ми се побира в книга
и в три мечти, и детска длан.
Додето погледът ми стига,
е хоризонтът – начертан.
Незримото, да стане зримо, ...
  161  11  24 
Безкрайна върволица дни,
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе? ...
  148  15 
Смръщен е и има рог,
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае, ...
  139  16 
Какви били са Ева и Адам?
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
  146  18 
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
  102  14 
Чашите с любов изпити,
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища, ...
  140  18 
Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...
  63 
Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...
  94 
Да ти кажа ли, коконо?
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...
  130  12 
Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...
  90  14 
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
  45 
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
  101  12 
Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...
  105  12 
И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
  96  10 
Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
  109  15 
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
  83  12 
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
  101  11 
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
  137  16 
Напъпили в градинката ти, Боже,
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки, ...
  74 
Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
  99  10 
Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
  130  15 
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
  95  15 
Легло и скрин. Завивка,
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.
Закуска – две-три хапки, ...
  115  12 
Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...
  208  21 
Градът е вторачил очи огледални
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
  144  23 
Random works
: ??:??