Patrizzia (Надежда Ангелова)

По-силна 🇧🇬

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-11T20:35:01+02:00 47 2

В дрипите дето нося 🇧🇬

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-11T00:10:55+02:00 131 3 6

Mъничко остава 🇧🇬

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-09T22:55:56+02:00 142 2

И си ми отива 🇧🇬

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-09T15:55:33+02:00 100 2 2

А от утре 🇧🇬

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-09T00:37:58+02:00 148 2 2

Тя – призрачната обич е такава 🇧🇬

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-08T21:11:36+02:00 139 1 4

Този сън – хризантемен и бял 🇧🇬

Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-07T22:08:11+02:00 154 1 6

Tестамент 🇧🇬

Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-07T08:21:10+02:00 94 1

... умират единаци... От обичане. 🇧🇬

Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-05T20:13:26+02:00 141 2

Tи само с мен да тръгнеш тихо пожелай 🇧🇬

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-04T22:17:01+02:00 453 3 6

Навярно имам триста страници присъда 🇧🇬

Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-03T20:00:48+02:00 176 1 2

Прелива от нежност небето в индиго 🇧🇬

Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-02T20:00:30+02:00 133 2

О, дайте ми в един бокал 🇧🇬

О, дайте ми в един бокал,
късмет и щастие, и здраве.
Не копие - оригинал
и някак - без да се предавам.
О, дайте ми в един бокал, ...

Patrizzia

Translations » Poetry, from Russian

2025-11-02T09:15:45+02:00 102

Есен с пролетна душа 🇧🇬

Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-01T20:59:25+02:00 219 1 3

Винаги. И тук... 🇧🇬

Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-31T22:43:18+02:00 122

Съдбата безоттрадна е на слепите 🇧🇬

И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-31T09:21:07+02:00 280 3 5

Каква любов! 🇧🇬

Каква любов! Човек да се обеси.
Сред сушав климат все порой завлича я,
все търси ме на чуждите адреси,
а знае, че съм нейна... или ничия,
сред тъй опротивелите приличия, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-30T16:19:53+02:00 139

В сърцето си приемам ви 🇧🇬

По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-29T17:15:56+02:00 135

От малки вечности мигът се състои 🇧🇬

От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-29T00:39:30+02:00 272 3 4

Тогава си спомнете, че ви казах 🇧🇬

Звезди и мрак. Блещукаща къделя,
вретенце ми е месецът. Преде,
а който чудесата разпределя,
ще ме намери. Знае и къде.
И тъничката черно-златна прежда, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-28T21:49:04+02:00 222 3

На вятъра съм лудата съпруга 🇧🇬

Държи ви будни алчност сянка бледа,
за вещи, за парцалки, за пари,
тревата по-зелена на съседа...
Душата тихо сметките гори.
Студено ви е в къщите големи, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-27T21:19:22+02:00 346 1 9

... не обещавам, само ще загатна... 🇧🇬

Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-26T20:02:29+02:00 371 3 3

Изтанцувани вини 🇧🇬

Косите ми от мълнии са. Палави.
Кроя си шлейф от нощната тъма.
И идвам непоканена на бала ви,
звездици. Ще танцувам и сама.
От мислите ми непокорно рошави, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-25T21:45:45+03:00 132

Седем вечности дъжд 🇧🇬

Замлъкнах аз, а онемя и ти.
Небето си подпирам и тежи ми,
побрах света си в шепичката рими,
за друг живот ли думите пестим?
И в тишината всеки звук разбит ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-25T09:21:45+03:00 323 2 2

Трудно ще е знам 🇧🇬

Отроче – под сърцето си го кътам
един различен и прекрасен свят.
От техния отдавна хванах пътя...
Звезди целувам, за да не заспят,
за да запомнят тайнствения ритъм, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-24T23:14:11+03:00 141

И целуни го бедния младеж 🇧🇬

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-23T20:03:14+03:00 311 2 4

В последния стих 🇧🇬

Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-21T17:06:21+03:00 346 3 4

Пази ме, съдбо моя, от пейзана 🇧🇬

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-21T14:14:07+03:00 146

Не искам да се будя вече 🇧🇬

Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-20T18:20:46+03:00 194 2 4

А тази вечер даже хич не ми се пише 🇧🇬

А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост или по-чист
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-19T23:27:32+03:00 141 2

Не ме жалете 🇧🇬

Не ме жалете. Много ме болят,
крилете, ала с нота или слово,
над тежкия ви от олово свят
аз знам, че ще ме понесат отново.
Не ме жалете. Виното превря, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-19T00:28:10+03:00 178 1 3

Приспивна песничка за ангели 🇧🇬

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-18T01:06:40+03:00 150 1 4

Дори и грешно, наше си е чудото 🇧🇬

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-17T20:48:32+03:00 230 2 2

Mимоза 🇧🇬

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-17T12:51:10+03:00 272 3 2

При пълнолуние лъч ако хванете 🇧🇬

Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-16T10:16:29+03:00 186 1 2

Градско чедо 🇧🇬

Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...

Patrizzia

Poetry » For children

2025-10-15T22:23:25+03:00 410 3 14

Любов в хаоса 🇧🇬

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-15T21:52:54+03:00 109 1

... с една обичлива тъга... 🇧🇬

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-14T19:38:19+03:00 139 3

Нали? 🇧🇬

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-13T11:48:16+03:00 179 3 3

... само в стихове светя си... 🇧🇬

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.
Не донесох, открих и, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-12T10:19:34+03:00 226 1 2