Декемврийският вятър
Накъса набързо студените жици
и хукнал във всички посоки,
накичи клонаците с пъстри торбички.
И ненадейно спря токът.
Макар и очаквана, изненада ни зимата.
Набързо запалихме свещи,
нахвърлихме наръч дърва във камината
и стана горещо.
Отвън се чува на вятъра воя-
проврял се през сухите клони
и спрял изведнъж, досами, на прибоя-
вълните как гони.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
