Как така не можеш да ми задържиш дъха,
когато ме побъркваш изцяло?
Играеш си по бримките на ума
и оплиташ лъжи във одеяло.

Не можеш да загубиш битка нали?
През цялото време взимаш нещо мое.
През цялото време заемаш различни страни
и се надяваш всичко да стане твое.

Аз ще си отида с мойта гордост,
но не и този път.
Но не и този път! Ще мина срещу теб със точност,
стреляща с небесен лък.

Нищо не чувам. Много си тих тази вечер.
Може би криеш нещо, може би пазиш тайна.
Може би си груб, а може би си нежен.
Може би си друг. Може би - не зная!

Виждам всичко в твоите очи,
на езика ти истината спира.
Засяда в гърлото ти. Лъжата гори,
горчи и те раздира.

Изплюй я в моето лице.
Какъв мъж трябва да си, не мога да те разпозная.
Аз разрязвам с моето сърце.
Режа от началото до края.

Ако си мъж, какъв мислиш, че е изходът?
Кажи ми - като обичам, как да не се изгубя?
Много хора обичаха.
Но аз явно обичах, за да те загубя.

Ти кодира свойте думи,
написа ги със странен шрифт.
Все ги смяташ - разни суми,
облицовани със цвят безлично сив.

Как да разкодирам твойте мисли,
когато нямам нужната парола.
Дано сърцето ти размисли.
Отключи се и ще бъда твоя.