Днес демонът се запозна със любовта,
най-малката сестра на добротата,
която, щом прегърна, засия
като невиждан скъпоценен камък.
И в този миг поиска времето да спре,
за да успее да опази красотата
на приказния спомен с векове,
който ще го сгрява във душата.
Дори покае се за свойте грехове,
на църква ходи бившият безбожник,
по път поемайки кьм нови светове,
за първи път почувствал се свободен.
© Ивето All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
