May 26, 2006, 4:38 PM

ДЕН 

  Poetry
637 1 5

ДЕН


По залез вятърът стихна,
прибра си въздушни крила.
Поредният  ден се усмихна
и вдигна при хълма платна.

В прозрачната нежност финала,
потъна във нов кръговрат.
С космическа точност-раздяла,
връхлита изстинал денят.

За утрешен изгрев не пита,
изтича към синя тъма.
С доволност на запад полита,
оставяйки топла земя.

 

© Милена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??