Защо е тъй пуст света?

Защо са тъй сиви минутите?

Защо денят минава побъркващо бавно?

Да, защото те няма!

       Защото ми липсваш!

        Защото далеч си…

Да, защото те няма!

Липсва ми усмивката ти, даваща ми сила да живея…

Липсва ми гласът ти, зареждащ ме с енергия…

Липсва ми прегръдката ти, носеща ми сигурност…

Липсва ми целувката ти, изпълваща ме с щастие…

Защо си далеч?

Защо трябва да се разделяме?

И защо, когато те няма времето спира?

Защо е така пуст деня?

А нощта е безкрайна…

Звездите нашепват колко е красива вечерта,

но защо не чувствам тази хубост, а само празнота?

Сякаш нещо си е тръгнало от мен…

Част от мен е някъде сама…

Част от мен – потънала в далечината…

Аз искам да се смея, ала плача…

Защо така е?

Как искам да си тук, до мен…

Как искам да сме двама…

Не искам сама да заспивам…

Не искам да се събуждам сама…

Заедно да бъдем искам всеки ден…

И да не се чувствам повече така…

С тебе чувствам се щастлива и харесва ми това…

С тебе чувствам се красива и искам винаги да е така…

С тебе преоткривам всеки ден света…

С тебе опознавам любовта…

А сега?

Денят без тебе е убийство…

Денят е празнота…

Денят е сив и скучен,

денят си има ново име - САМОТА…

11/11/2006                                 Надя