Минават дни и нощи в самота,

тъга и самосъжеление дори,

в скърби и мечти по отминали дни.

В смели мечти за идните дни! 

Минават и отлитат, дни и нощи 

превръщайки се в години. 

С трепет очаквайки по-хубави дни

но уви, все в самота са обвити! 

А още по-бавно минават  без любов,

ласка, усмивка, нежна прегръдка и 

дума добра с чиста истинска любов!

Ех, любов къде си ти? 

Необятна и вълшебна, а понякога

и тъжна дори,болезнена и пряма!

Но без любов, трудно се живее. 

Дни и нощи, тъжно и бавно минават!