Ден мой
Не зная кой си поред
в огърлицата на моята шия,
ох, не огърлица - хомот ...
Важно е, че пак си с мен
и те пия като люта ракия -
по чашка от дамаджана живот ...
Ден мой, как ме гориш,
когато те поемам на глътки,
замайваш с реклами душата ми,
а утре, знам, пак ще тежиш,
защото вървейки по пътя ти
наранил съм нозете си в камъни ...
в хлъзгави реални нереалности,
в двулици интриги горчиви
пред неподсладени кафета,
когато вместо да съм радостен,
със свито гърло мълчаливо
ми идва да вия към небето ...
Знам, знам, че преекспонирам,
понякога много си хубав,
слънце когато грее в очите ми -
такъв искам да те имам -
не в алкохолно реалити блудкаво,
а в райски градини да скитаме ...
© Валентин Василев All rights reserved.
