Ден обикновен
Това бе ден обикновен,
но слънце озари небето,
Внезапен полъх, дъх смутен,
уханен стон, дъждец в полето.
Разпукват пъпки в клонки живи,
разцъфва цвят след делник снежен,
пчели жужат във танц игриви,
листа шумят със шепот нежен.
Мечти, копнеж, сърдечен смях,
любов и страст, безкрайна нежност,
сълзи и болка, звезден грях,
вина и страх, и безнадеждност...
Просветва слънцето в небето,
задуха вятър, дъжд студен,
сеячите сноват в полето
и пак е ден обикновен...
© Дончо Антонов All rights reserved.
