Feb 13, 2011, 3:46 PM

Ден след ден

  Poetry » Love
957 0 0

Ден след ден всичко минава,

Ден след ден като влак на гара,

Ставам сутрин с мисълта за теб,

Вечер сънувам твоя силует.

 

За теб всичко е миг,

За мен деня в мисли обвит,

За теб  като игра,

За мен – скърбяща душа.

 

Ден след ден залеза гледам,

Ден след ден не закусвам, нито вечерям,

Единствено днес ти моята болка споделяш,

Единствено днес от мен не се отделяш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТО Е ТО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...