Ден след ден всичко минава,
Ден след ден като влак на гара,
Ставам сутрин с мисълта за теб,
Вечер сънувам твоя силует.
За теб всичко е миг,
За мен деня в мисли обвит,
За теб като игра,
За мен – скърбяща душа.
Ден след ден залеза гледам,
Ден след ден не закусвам, нито вечерям,
Единствено днес ти моята болка споделяш,
Единствено днес от мен не се отделяш.
© ТО Е ТО All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
