Ден след ден всичко минава,
Ден след ден като влак на гара,
Ставам сутрин с мисълта за теб,
Вечер сънувам твоя силует.
За теб всичко е миг,
За мен деня в мисли обвит,
За теб като игра,
За мен – скърбяща душа.
Ден след ден залеза гледам,
Ден след ден не закусвам, нито вечерям,
Единствено днес ти моята болка споделяш,
Единствено днес от мен не се отделяш.
© ТО Е ТО All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
