Ден в синьо
Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими.
Да тръгваме бързо и двама да спрем на брега.
Стопли ме в прегръдка.
Укрий ме в най-тъмното синьо.
Във теб да потъна – уплашена малка сърна.
Навлез във света ми пречистен от нежност и обич.
Докосвай ме с устни, прелей от лазура във мен.
Топят се прегради във зноя на късния огън...
Изгря в календара на юли най-синият ден.
© Людмила Билярска All rights reserved.
