sofia_air (Людмила Билярска)

С теб през хилядолетията... 🇧🇬

(безсънна от обич)
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш. ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-10-19T11:25:54+03:00 1K 3

Измисли ме... 🇧🇬

Измисли ме, когато тъжиш,
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-09-30T20:02:35+03:00 2.1K 19

Майка 🇧🇬

Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно - ...

sofia_air

Poetry

2011-09-21T13:25:43+03:00 1.1K 11

В една неделна вечер 🇧🇬

Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран ...

sofia_air

Poetry » Other

2011-09-02T14:46:42+03:00 1.5K 9

Завръщаш ме 🇧🇬

На Ф.
Завръщаш ме в живота, скъпи мой.
И стига ми, че някъде те има.
Под покрива на този свят
покой, ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-08-09T11:16:24+03:00 1.2K 9

Спасена луна 🇧🇬

Тази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, ...

sofia_air

Poetry

2011-08-03T20:00:58+03:00 964 4

Жива! 🇧🇬

И щом небето драсва цветове,
а аз ги виждам - прелестни картини
и ме боли, ако щурче умре...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Усещам ли, че скръбен е цвета. ...

sofia_air

Poetry

2011-07-20T17:26:56+03:00 1.2K 15

С аромат на живот... 🇧🇬

Горчи от загоряло прясно мляко.
Детето кашля. Масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава. ...

sofia_air

Poetry

2011-07-05T19:04:32+03:00 1K 6

Тържество 🇧🇬

Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество... ...

sofia_air

Poetry

2011-06-20T19:39:56+03:00 1K 9

Когато елфите танцуват 🇧🇬

Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод. ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-06-04T21:03:54+03:00 1.3K 8

В дланта ти... 🇧🇬

Събирам се -
сълзица по цвета,
изплакана в мълчание от утро.
Отронена въздишка на сърна,
препуснала по вятърните стъпки. ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-05-12T10:48:33+03:00 1.3K 16

Вик на паркинга 🇧🇬

Неистов писък сграбчи тишина.
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.
Мъжът отстъпи, явно поразен ...

sofia_air

Poetry

2011-05-08T11:32:36+03:00 895

Тя, Святата 🇧🇬

Ще раздели оскъдния си лев,
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон ...

sofia_air

Poetry

2011-05-01T19:08:07+03:00 1K 5

Очарованието на малките неща 🇧🇬

Любувам се на малките неща –
разтворен цвят, гласец на птиче, лято...
Любима книга. Залез. Тишина.
Това е, със което съм богата.
И мойто слънце винаги е там – ...

sofia_air

Poetry

2011-04-26T23:24:49+03:00 2.6K 8

Земята прокървя... 🇧🇬

Тълпата е сковаващият страх.
И ужасът е бичът на живота.
“Разпни го”... и викът расте със връх.
И напор див, сред жажда за разплата.
И капки кръв се стичат по плътта. ...

sofia_air

Poetry

2011-04-22T23:59:30+03:00 1.2K 4

Лалетата на Чикаго 🇧🇬

Внезапен рай -
за гладната душа,
залутана в гора от светофари.
За вгледаната в делника тълпа,
забързана минутата да гони. ...

sofia_air

Poetry

2011-04-21T06:53:55+03:00 1.8K 3

Такъв те искам 🇧🇬

Да, искаш да отидеш, но не може.
Такъв те искам - сладък Робинзон!
За мен бъди във този вид небрежен.
Обичам всичко твое до микрон.
Не, няма да те пусна. Ще отложиш. ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-04-14T16:11:04+03:00 1.2K 5

Измисли ме... 🇧🇬

Измисли ме, когато тъжиш
и частица от теб ме потърси...
В хоризонта, когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...

sofia_air

Poetry » Love

2011-04-03T22:24:30+03:00 1.4K 7

От изгрев - до залез 🇧🇬

Не е чужд на човешките слабости.
Знам, че те и на него не са...
Древна истина - даже за рая
прекалени светци не вървят.
Той е моето рамо по пътя. ...

sofia_air

Poetry

2011-03-24T14:15:18+02:00 1.5K 14

Слънце с воал 🇧🇬

Красиво, като в багри на Моне -
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота. ...

sofia_air

Poetry » Other

2011-03-06T19:40:06+02:00 1.2K 8

Благослов 🇧🇬

И нека да е мъдра!
Да е зряла!
Да е честита!
И да бъде с връх!
Злините да заспят под объл камък. ...

sofia_air

Poetry » Other

2011-01-01T23:50:33+02:00 1.2K 7

Ще има дом, където... 🇧🇬

Във Празничната нощ ще има дом,
във който за слугите няма отдих.
Те трябва да пристигат със поклон
и всичките заръки да запомнят.
Да наклоняват лекичко глава, ...

sofia_air

Poetry

2010-12-23T20:48:21+02:00 1.1K 9

Ириси в зенита... 🇧🇬

Едва сега разбрах, едва сега
какво е да потъна в нежността ти –
мълчание след ек и дъх на нар...
Рапсодия в карминено и златно.
Това си ти, Любов, жадуван и дочакан. ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-12-15T15:48:41+02:00 1.1K 8

Къщата на Салем стрийт 🇧🇬

Навярно и подаръкът е там -
линее под елхата недокоснат.
Очаквали го да се върне сам.
А вместо него - позвънила поща.
И целият им свят се разлетял – ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-12-04T21:41:28+02:00 1.1K 8

Мой капитане синеок 🇧🇬

Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж, ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-12-02T16:16:52+02:00 1.2K 11

Молитва за вечност 🇧🇬

Недей да палиш огън на брега.
Седни и ме изчакай. Ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.
Ще мина по ръцете ти със дъх ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-11-23T19:45:48+02:00 1.3K 10

В ударите на пулса 🇧🇬

В ударите на пулса...
Разливам те навсякъде из мен –
красиво, благодатно и горещо.
С такава радост нося този ден,
във който Бог посочи да се срещнем! ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-11-17T11:59:21+02:00 1.1K 6

Гарата 🇧🇬

Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
петунии - навярно във лила.
Две пейки и пресъхнала чешмица. ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-11-14T12:20:47+02:00 982 6

Ухания в есента 🇧🇬

Запалени стърнища.
Тишина.
Граблива птица хищно се снишава.
Пикира със изящна бързина.
След писъка - небето оглушава... ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-11-06T20:10:19+02:00 962 8

Не усети ли? 🇧🇬

НЕ УСЕТИ ЛИ?
Не видя ли, че аз съм до теб.
На брега на морето сме двама.
Разтопява се златната глеч
по вълните. ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-11-03T10:25:22+02:00 1.4K 8

Пътуване към теб 🇧🇬

ПЪТУВАНЕ КЪМ ТЕБ
Отправям се на север по брега.
Созопол е напуснал свойто лято.
По пътя се разхожда есента,
а есенно е вече и морето. ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-10-28T19:21:25+03:00 1.3K 9

В пулсациите 🇧🇬

В ПУЛСАЦИИТЕ
Обикнах първо твоята душа.
Потегли ме светилничето в нея.
Да, хубав си. Привличаш. Мъж със чар.
Разбрах по-късно другата магия. ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-10-21T20:40:04+03:00 1.1K 8

Завръщане 🇧🇬

И защо си мълчал. И защо не подсказа?...
Колко нарези, колко... можехме да спестим!
Моя тиха съдба и светличе от Рая,
колко тона безмълвие, заедно с болки, си крил?
Ще завърна ятата. На небето кармина, ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-10-16T23:07:31+03:00 1K 13

Вик 🇧🇬

ЩЕ ЧАКАМ НЕГО
Идете си.
Не искайте любов.
Не мога със ръце да я раздавам.
В сърцето ми Един направи брод... ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-10-14T22:03:24+03:00 1.3K 12

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...

sofia_air

Prose » Stories for children

2010-10-12T15:08:32+03:00 1.2K

Сама 🇧🇬

Подтискам
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското, ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-10-02T08:58:51+03:00 1.3K 13

Прелитане на ангели... 🇧🇬

Не беше гладен. Но не бе и сит...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес? ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-09-11T23:21:44+03:00 1.1K 10

Гаргата 🇧🇬

Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-09-08T18:09:58+03:00 1.4K 12

В тиха нота... 🇧🇬

Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...

sofia_air

Poetry » Love

2010-09-07T23:21:29+03:00 1.2K 13

Не позволявай... 🇧🇬

Денят се сгърчи, потъмня и - сви.
Тъй както червей след пороя.
И как нататък... как да продължи
след битката на скъпите си хора?
Не иска да повярва, че са те – ...

sofia_air

Poetry » Other

2010-09-01T15:50:22+03:00 1.1K 9