Jan 31, 2007, 2:07 PM

ДЕНЯТ 

  Poetry
563 0 1

 Денят, във който

 умря душата ми,

 денят, във който

 ти хлопна пред мене вратата -

 слънцето изгря по-топло от всякога,

 цветята бяха нежни и ласкави!

 Не бях тъжна,           

 не бяха студени ръцете ми даже!

 Не стана нищо нечакано -

 замлъкна само сърцето ми:                                                 

 заглъхнаха песните,

 а думите тихо си тръгнаха!

 Денят, във който

 излъга ме!

 Ти просто забрави

 да кажеш – “Довиждане!”

 А беше си тръгнал завинаги,

 изтрил беше от себе си

 и мене, и нашето минало!

 Изтрил беше нашето – някога!

 В очите ти -

 може би -

 пееше ново начало.

 Дано го откриеш!

 Плати го с цената на нашето щастие!

 

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??