Jan 31, 2007, 2:07 PM

ДЕНЯТ

  Poetry
745 0 1

 Денят, във който

 умря душата ми,

 денят, във който

 ти хлопна пред мене вратата -

 слънцето изгря по-топло от всякога,

 цветята бяха нежни и ласкави!

 Не бях тъжна,           

 не бяха студени ръцете ми даже!

 Не стана нищо нечакано -

 замлъкна само сърцето ми:                                                 

 заглъхнаха песните,

 а думите тихо си тръгнаха!

 Денят, във който

 излъга ме!

 Ти просто забрави

 да кажеш – “Довиждане!”

 А беше си тръгнал завинаги,

 изтрил беше от себе си

 и мене, и нашето минало!

 Изтрил беше нашето – някога!

 В очите ти -

 може би -

 пееше ново начало.

 Дано го откриеш!

 Плати го с цената на нашето щастие!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...