ДЕНЯТ
Денят, във който
умря душата ми,
денят, във който
ти хлопна пред мене вратата -
слънцето изгря по-топло от всякога,
цветята бяха нежни и ласкави!
Не бях тъжна,
не бяха студени ръцете ми даже!
Не стана нищо нечакано -
замлъкна само сърцето ми:
заглъхнаха песните,
а думите тихо си тръгнаха!
Денят, във който
излъга ме!
Ти просто забрави
да кажеш – “Довиждане!”
А беше си тръгнал завинаги,
изтрил беше от себе си
и мене, и нашето минало!
Изтрил беше нашето – някога!
В очите ти -
може би -
пееше ново начало.
Дано го откриеш!
Плати го с цената на нашето щастие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
