Apr 10, 2016, 10:57 PM  

Денят на чакалите

  Poetry
1.4K 4 22

 

Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.

Днес с образи на преродени Юди,
те душат - търсят скрития Христос.
Нормалните маскират се на луди,
но оцеляването им остава под въпрос.

Прииждат пак за кръвния си данък,
гримирали се с маски на Любов.
Пренасят кокали към луциферов замък
и ги складират в сатанински ров.

...И в тези времена, съвсем последни,
небето спуска пак ковчег на Ной,
заради шепа праведници звездни -
да оцелеят в мътния порой...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключителен стих, много въздействащ и правдив! Юдите са тук и като чакали дебнат шепата праведници! Спасението е далече...Поздравления!
  • Благодаря ви, Еси и Анна! Трогнат съм, че наминахте и коментирахте скромния ми текст.
  • Безспорно те бива в измислянето на заглавията, как да подминеш такова заглавие без да надникнеш Да ти кажа, не съм наминавала при теб повече от година, но този текст ми хареса. Колкото до коментара ти по-долу, е много нескромно деее
  • Докосна ме. Изключително силно и въздействащо! Поздрави!
  • Благодаря, Пепи! Трогнат съм.

    Благодаря ти, Любов! Двама колоси - Давид Хилберт и Алберт Айнщайн, не съумяха да се издигнат над духовната нищета на този свят, като надмогнат собствената си нищета. Но мисля, че ние с теб ще съумеем да им дадем ретроспективен урок.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...