10.04.2016 г., 22:57  

Денят на чакалите

1.4K 4 22

 

Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.

Днес с образи на преродени Юди,
те душат - търсят скрития Христос.
Нормалните маскират се на луди,
но оцеляването им остава под въпрос.

Прииждат пак за кръвния си данък,
гримирали се с маски на Любов.
Пренасят кокали към луциферов замък
и ги складират в сатанински ров.

...И в тези времена, съвсем последни,
небето спуска пак ковчег на Ной,
заради шепа праведници звездни -
да оцелеят в мътния порой...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключителен стих, много въздействащ и правдив! Юдите са тук и като чакали дебнат шепата праведници! Спасението е далече...Поздравления!
  • Благодаря ви, Еси и Анна! Трогнат съм, че наминахте и коментирахте скромния ми текст.
  • Безспорно те бива в измислянето на заглавията, как да подминеш такова заглавие без да надникнеш Да ти кажа, не съм наминавала при теб повече от година, но този текст ми хареса. Колкото до коментара ти по-долу, е много нескромно деее
  • Докосна ме. Изключително силно и въздействащо! Поздрави!
  • Благодаря, Пепи! Трогнат съм.

    Благодаря ти, Любов! Двама колоси - Давид Хилберт и Алберт Айнщайн, не съумяха да се издигнат над духовната нищета на този свят, като надмогнат собствената си нищета. Но мисля, че ние с теб ще съумеем да им дадем ретроспективен урок.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...