Кой във мрака неспокойно пак се вглежда,
чий е трепетът в безсънните зори,
на кой се пада нищожен къс надежда,
коя душа в жарава днес ще догори.
Не е ли онзи, който си любимите оставя,
и тръгва пак недраг по чуждите земи,
онзи, който ранен се олюлява,
и прокълнава скръбните си дни.
Къде е той сега, О ветрове, О бури,
къде запращате ни час след час,
та виждаме последно двете кули,
едната за пристигащи, а другата - за нас. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up