torbalan (Евгени Евгениев) torbalan (Евгени Евгениев)
25
Dec 11, 2008, 2:34 AM

Десислава

  Poetry
1.3K 0 5
ДЕНЯТ  ПРЕВАЛЯ,
ЕДНА СЪЛЗА  В  МОИТЕ  ОЧИ...
СВЕТЪТ  ОКОЛО МЕН СЕ РАЗРУШАВА,
ИЗГАРЯМ  ЦЯЛ  В  НАСТЪПВАЩИЯ  ЗДРАЧ...
СИЛИТЕ  НАПУСКАТ  МЕ  СЪВСЕМ -
ЛЮБОВТА  САМО МИ ОСТАВА!
А  В  ЛЮБОВТА  СИ  ТИ.
ВЕДНЪЖ   УСЕТИЛ   ТВОЯ  ЧАР,
АЗ   НЕ МОГА   НИКОГА   ДА  ГО  ЗАБРАВЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Евгениев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0