Спи мое дете,
заспи, забрави,
над тебе небе,
стига сълзи.

За тебе ще пеят,
стихове нека творят,
кръв от твоята кръв
ще те сложат за стръв.

Недей тогава плачи
в живота всичко боли,
болка сладка, но болка –
без нея дори радостта е по-малка.

Заспи, забрави,
стига с тези сълзи.
Сълзи на обич
или синини от бич.

Ти си нещо свято,
мило обичливо,
ти си наше лято -
нежно и свенливо.

Мечти ще имаш златни,
със очи ще гледаш светло,
бъдещето пълно е със рани –
легни в леглото цветно.

То е топло и е със завивки меки,
нощта ще те погълне леко,
ще ти се усмихне с устни крехки
и на път ще те отвей далеко.

Заспи, забрави тази отрова,
литни като орлите волни.
Ти можеш. Премахни тази окова,
запей като птиците пойни.

Спи мое дете – заспи, забрави!
Над тебе небе, а под мен зверове.
Над тебе ангелите нека бдят,
а над мен само демоните ще летят.

В съня си открий свойте мечти,
но не ги задържай в живота.
Те са отрова от боговете проклета
и никога повече с тях не лети.