Детето
И детето в мен проговори,
опита се да спори
със трябва, може и не може,
не бива, ако и обаче.
Посмя се малко,
помаха с ръка
и тръгна към слънцето -
просто така...
© Пролет All rights reserved.
И детето в мен проговори,
опита се да спори
със трябва, може и не може,
не бива, ако и обаче.
Посмя се малко,
помаха с ръка
и тръгна към слънцето -
просто така...
© Пролет All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...