Търсиш ме във полъха на утрото,
по пътища, забулени във нищото,
в пресъхналите ручеи на мъртвото,
в тишината на надгробни плочи...
Копнеещи длани протягаш безумно,
леглото ти пусто без мене остана.
Самотно студени са твоите нощи,
теглото ти мъчно във теб натежава.
А ме търсиш в прецъфтелите рози,
да увяхнат са, знаеш, обречени,
но пак ме дириш при неми потоци
под луната кървящо отсечена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up