the_r0se (Теодора Драгиева) the_r0se (Теодора Драгиева)
178
Sep 10, 2008, 12:14 PM

Детето на едно отричане

  Poetry
728 0 4

Търсиш ме във полъха на утрото,

по пътища, забулени във нищото,

в пресъхналите ручеи на мъртвото,

в тишината на надгробни плочи...

Копнеещи длани протягаш безумно,

леглото ти пусто без мене остана.

Самотно студени са твоите нощи,

теглото ти мъчно във теб натежава.

А ме търсиш в прецъфтелите рози,

да увяхнат са, знаеш, обречени,

но пак ме дириш при неми потоци

под луната кървящо отсечена.

Дали ще видиш някой ден, че всъщност

към теб вървях, във бяло бях облечена...

до теб стоях, не знаеш колко близо...

в ръце държах детето на едно отричане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0