Детето в мен...

Няма по-жестока болка от това да те няма до мен,

да седя отново сама свита в ъгъла,

пуснала любимата ни песен, сипала любимото ни питие.... без теб...

Да не чуя гласа ти, да не те видя, да не те прегърна...

това убива и разкъсва душата ми, и всичко в мен крещи,

крещи твоето име.... Липсваш, любов, липсваш и боли...

И секунда без теб не минава, не само времето е спряло,

но и дъха ми, дори въздух не мога да поема когато те няма...

Силното момиче се умори да бъде такова,

то има нужда да се почувства слабо, закриляно,

мъжкото момиче има нужда да се почувства принцеса!

Иска да я обичаш такава каквато е, и да не я виниш,

че на моменти е по детски наивна, че родена е да вярва,

че всеки е добър по своему, и че въпреки мрака

Тя винаги вижда светлината, вярва в нея, търси я!

Ако повярваш в малкото дете скрито в нея,

това дете което обича по детски чисто и искрено,

то тя ще е твоя до гроб! Това същото дете

ще порасне, ако му подадеш ръка, ако го обичаш.... ако

просто го обичаш!

То не иска много, нужно е мъничко любов и то малкото дете ще порасне в нещо голямо!