Деветте аборта... на лирическата
Девет есени...
Напук на всички
забременявах
истини и илюзии.
И чаках напролет
раждането на
ангели.
Един
по един,
девет пролети умираха...
От змийски зъби,
отровни шипове
и кръвясали погледи.
Остана ми само един.
Десетият.
Той се роди...
Без вяра.Стиснал
само кръста си.
Небето стърже в очите ми.
Чака.
Чуваш ли, Боже?
Трябва ми.
Само той ми остана.
Виж го!
Уроки.
Ще му пусна жарени
въглени
във светена вода...
И ще му дам с моите устни.
Червен конец
ще взема от клоните,
ще завържа ръцете си...
И ще го галя само с очи.
Само един ми остана.
Боже!
Девет аборта са другите.
Раните заздравяха.
Но тези змийски зъби
още са живи.
Нещо по-силно
им трябва.
Огън.
Да станат на пепел.
Мъртва пепел.
Ще я разсипя
по белите сипеи...
Знам как мирише болката.
И кое петно не се чисти
със сълзи.
Затова ми трябва -
десетият.
Щом небето протегне
ръце
и ме повика...
Да ме понесе.
Там горе чакат
другите девет.
Искам да ги целуна.
Да ми простят искам!
И да прекръстят
сърцето ми.
© Веска Алексиева All rights reserved.
