За Вярата
Защо си слагаш толкоз грим, „чаровнице”?
По стените ти личат дълбинни кратери.
Следи от ластици, прокъсали косите,
и синини под скулите, втъкани с времето.
Потъва гребенът, оронен от мечтите ти,
и вечер си различна в огледалната премяна.
Потъва гребенът във темето навярно, не в косите ти,
разлистена до трепет, от прегръдката ми онемяла.
Някой така те е мамил, „приятелко”,
някой така е пронизал гръдта ти,
че и в нищото морните гларуси ...