velikataniki (Николина Милева)

Обул на живота цървулите 🇧🇬

Има някой среднощ да потърси очите ти
и да помни смеха на луната през юли,
да дочува дъжда, да мълчи, да не пита,
да се спъва обул на живота цървулите.
Има боси човеци и неми въпросчета. ...

velikataniki

Poetry

2025-11-05T10:43:42+02:00 263 4 6

Учителю! 🇧🇬

Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...

velikataniki

Poetry

2025-08-21T22:53:33+03:00 376 5 9

На една Мария 🇧🇬

Този Август си тръгва с протрити ръце.
Има кръв по нозете и болки във ставите.
Има спазми отляво , накуцва ранен.
Недохранен и блед. Със отворени рани.
Носи шапка. Невидима. Пази му темето. ...

velikataniki

Poetry

2025-08-21T22:53:09+03:00 141 2

Понеделнишки 🇧🇬

Отпраща ме. По залез. В понеделник.
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...

velikataniki

Poetry » Love

2025-07-05T11:52:37+03:00 263 1 3

Ялова неделя 🇧🇬

Приспаната ми обич отлетя.
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням, ...

velikataniki

Poetry » Other

2025-05-09T15:09:47+03:00 363 1 7

Когато стига да обикнеш враг 🇧🇬

Зениците са с цвят на абанос.
Небето ръфа без душа плътта си.
Земята крачи по первазна ос
с начупени от слънцето гримаси.
Празнувам аз, обичана, нали ...

velikataniki

Poetry

2025-05-01T19:05:26+03:00 556 11 21

За мен е чест 🇧🇬

сипи любов сипи любов догоре
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...

velikataniki

Poetry

2025-04-27T12:53:28+03:00 354 2

Половин е предала! 🇧🇬

Разделѝ ме на две и дерзай. Тишината
може всичко да каже, когато мълчи.
Половината свят е частица от вятъра.
Половината дом е огрян от лъчи.
Умножи ме по две и мечтай. Добрината ...

velikataniki

Poetry » Other

2025-04-22T15:16:30+03:00 397 3 8

Кой се смее в най-мрачният час? 🇧🇬

Кой се смее в най-мрачният час?
Рошав вятър косите си вее.
Пред тъмата стаява се сласт,
„Алилуя“ в мълчание пее.
Малък славей надига глава, ...

velikataniki

Poetry » Other

2025-04-13T17:29:15+03:00 406 6 9

Великденско настроение

velikataniki

Applied arts » Decoupage

2025-04-08T07:54:41+03:00 577

Kой каквото премерил 🇧🇬

Плачете, момчета, плачете дълбоко.
Посадете цветя, наторете земята.
Прекосете света, надълго и нашироко,
разкроете морето, закърпете го някак.
Че тежи и боли всичко дето не гасне. ...

velikataniki

Poetry

2025-04-05T19:41:26+03:00 444 4 7

Искам дълго да помня 🇧🇬

Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...

velikataniki

Poetry

2025-02-08T17:18:11+02:00 430 1 5

По погрешка 🇧🇬

Ти тръгваш и се връщаш всеки път,
а аз съм тук от хиляди години.
Набръчкана и бяла, като смърт,
в която всеки миг ще се разминем.
Изпращам те. Попътен вятър! Спри! ...

velikataniki

Poetry

2025-01-03T18:19:17+02:00 474 3 5

Събирам перата 🇧🇬

От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...

velikataniki

Poetry » Other

2024-12-18T09:25:55+02:00 475 1 2

Искам дълго да помня 🇧🇬

Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...

velikataniki

Poetry

2024-11-28T13:52:05+02:00 480 2 2

С едно кукуригане 🇧🇬

“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...

velikataniki

Poetry » Other

2024-05-23T16:26:20+03:00 772 6 3

Като жена! 🇧🇬

Да ме беше потърсил в тревата
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото ...

velikataniki

Poetry » Other

2024-03-17T13:59:34+02:00 640 4 3

Нагоре! 🇧🇬

Дали доброто трябва да умре
след толкова безумни провинения?
Прости ми непростимото. Дете
живее още в мене. Без съмнение.
Дали смъртта ще разделим на две? ...

velikataniki

Poetry » Other

2024-02-09T19:39:47+02:00 1K 2 2

С очи на гладен пес! 🇧🇬

Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...

velikataniki

Poetry » Other

2023-10-20T10:56:32+03:00 849 6 5

Мое малко сърце! 🇧🇬

Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...

velikataniki

Poetry » Other

2023-09-12T12:07:55+03:00 736 2

На църква! 🇧🇬

Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...

velikataniki

Poetry » Other

2023-09-05T13:21:06+03:00 872 5 2

На Господ! 🇧🇬

През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...

velikataniki

Poetry » Other

2023-08-18T10:42:32+03:00 1.5K 13 15

И сняг ти нося 🇧🇬

Сърцето ми е бяло, като сняг.
Очите ти са пълни с умиление.
Нали не помниш оня тъжен смях
след който всеки път бе възкресение?
Нали не помниш моите очи, ...

velikataniki

Poetry » Love

2020-11-10T19:36:57+02:00 859 1 4

Ти дръж небето 🇧🇬

След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие ...

velikataniki

Poetry » Other

2018-08-07T09:23:35+03:00 2.1K 11 7

В разгара на зимата 🇧🇬

Заповядай! Седни! Обич моя!
Скромност, знаеш, не ми е присъща.
Вече готвя. Съвсем по неволя.
Инак все съм си луда. И същата.
Посадих лавандула на двора. ...

velikataniki

Poetry » Other

2016-11-18T20:31:26+02:00 1.4K 5 13

По цъфналите сливи 🇧🇬

Където се разделяше с' света
и храмът се прости с един обиден
не беше лято, а безброй лета
накацаха по цъфналите сливи.
И птиците с очите на евреи ...

velikataniki

Poetry » Other

2016-05-05T21:51:00+03:00 1.4K 1 13

С всичките си ризи 🇧🇬

Разлюбвам те. Неделя е. По обед.
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара ...

velikataniki

Poetry

2015-11-06T07:45:10+02:00 1.3K 1 16

Припомни ми смеха на една чучулига 🇧🇬

Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...

velikataniki

Poetry » Love

2015-09-26T10:36:49+03:00 1.3K 11

В ириса на вятър 🇧🇬

Аз чух живота в пъстрия ти ирис.
Отпих море от пазвата на облак.
Преглътнах изгрева. Заседна мирис
в ръцете ми и пареше от болка.
Потъпках дом, прекрачих малка църква. ...

velikataniki

Poetry » Other

2015-06-26T22:47:43+03:00 1.2K 2 4

Амнезия 🇧🇬

Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува. ...

velikataniki

Poetry » Other

2015-05-07T22:29:01+03:00 1.3K 1 12

Сега вали по-често 🇧🇬

„Обичам те” побира всички думи,
но нищо не заменя синевата.
Оскубах си крилете. Ти не чу ли,
когато ме освиркваше тълпата?
Площадът беше пълен с късогледи, ...

velikataniki

Poetry

2015-02-02T17:23:42+02:00 1.2K 4 9

Брут 🇧🇬

Не, днес не падат никакви небета.
И никакви надежди не възкръсват.
По бузите ми парят ветровете.
И стенат отпечатъци от пръсти.
Затръшват се неделите пред празник. ...

velikataniki

Poetry » Other

2015-01-22T18:10:02+02:00 2K 5 13

Тази зима помоли за сняг 🇧🇬

Аз почуках. Заглъхна куршум.
Падна покрив на сламена къща.
Някой сбърка водата с парфюм
и поръси живота през пръсти.
А ръцете прегърнали мрак ...

velikataniki

Poetry » Other

2014-12-30T21:22:11+02:00 1.2K 1 10

Без покрив 🇧🇬

Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...

velikataniki

Poetry » Other

2014-12-11T18:02:21+02:00 1.2K 4

Смълчана пред изгрева 🇧🇬

Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...

velikataniki

Poetry

2014-11-04T22:35:31+02:00 1.3K 1 14

Светулките не вярват във химери 🇧🇬

Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат ...

velikataniki

Poetry » Other

2014-10-19T12:28:30+03:00 1.2K 5

Да убиеш лято 🇧🇬

Направете си пир от душата ми тиха.
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете. ...

velikataniki

Poetry » Other

2014-10-05T21:55:22+03:00 1.4K 1 14

В усмивката на август 🇧🇬

Сънувах мъж в усмивката на август.
Оглеждаше душата си в простора.
Сънувах го възможен до безкрайност.
Далече от света и всички хора.
За устните му няма да напиша. ...

velikataniki

Poetry » Love

2014-08-03T22:00:17+03:00 4.5K 28 32

Кръвта ми е вечното 🇧🇬

Този грозен художник изтръгна сърцето ми.
Няма четка горкият, с душа ме рисува.
По платната му бели кръвта ми е вечното.
Той не знае, глупак, колко ми се танцува.
Има груби ръце, на гробар, на убиец. ...

velikataniki

Poetry » Other

2014-05-16T12:10:30+03:00 1.5K 1 17

Василе 🇧🇬

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе, ...

velikataniki

Poetry

2014-02-16T15:32:15+02:00 1.9K 1 13