Диагноза: Каменно сърце
Диагноза: Каменно сърце
Усмивката защо от мен открадна?
Единственото цвете беше тя!
Без тебе даже слънцето угасна!
Ведно с звездите ясни на нощта.
И птичките замлъкнаха в гората,
не пеят вече те за любовта.
Но плач и скръб, и горест, самотата,
ненужни гости в моята душа.
Луната с своето тайнствено сияние,
оброни тъжно своята глава.
В сълзи се дави с хълцащо ридание,
че най-внезапно ме остави любовта.
Небето, тъмни облаци родило,
и тъжно свъси своите вежди.
Със едри капки е света обляло,
във болката до мен се нареди.
В сърцето мое огънят угасна,
искрица само жалка в пепелта,
се моли твоята ръка да я изрови,
да я раздуха, за да пламне любовта.
Но ти си тръгваш! Взела от мене всичко.
Оставяш ме самичък във нощта.
Като самотна беззащитна птичка,
прокудена да мръзне на студа.
Сърцето ми ранено е, трепери,
кърви неспирно, адски ме боли.
Пристъпило едва във райски сфери,
без да усетиш, смъртно го рани.
Едва успяло слънцето да види,
на любовта искрящите лъчи,
в мига на щастие, забравило обиди,
с най-острата стрела го устрели.
Защо без жал и свян погуби всичко?
дори не трепна твоето сърце!
Аз имах само теб, любов едничка,
в онази нощ от мен я ти отне.
© Кирил Петров All rights reserved.
