Jul 2, 2014, 7:59 PM

Дихание

  Poetry
497 0 1

Израсла съм сред стърготините,
на дърводелските машини.
И спала съм сред летвите
и дядовите песни зиме.

Израсла съм сред падащи завеси
и пукнати глави от керемиди.
Сред котки, хора и дървета,
сред падащи звезди и видии.

Израсла съм сред черги и постели,
до буркана пълен с вино отлежало.
И спомням си едни ръце в рани,
едно сърце в стърготини оживяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...