Ох, Дилара,
аз виках ти
за кратко Клара,
ти нямаш в мене вяра
и в нищо нямаш мяра,
бях за теб авантюра,
докато бих ти 2 шамара.
Накрая осъзнах,
че си ми сложила самара,
но защо търпях, Дилара.
Ти за мен си звяра
и миришеш ми на сяра.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
