Имаш тяло за грях и душа – за поема...
Как – кажи - да реша тази сладка дилема?
Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви?
Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?
Да очаквам ли устните - сладоносни торнади
във цунамени чувства с твоя дъх - да ме давят?
Да изгубя ли някъде остров само за двама?
И света да повдигна ли? - Дай ми себе си само...
Дай ми сгушени заливи, приютлива лагуна
от вечерните бризове – жадно-приливно-чудна...
със вълници от прелести залюлявай Луната...
Дай ми мигове вечност – остарели в душата ти...