Дилема
Денят със грижи ме залива,
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда
към най-високи върхове.
А пътят ми - постлан с надежда,
пресява мойте грехове.
Очите гледат хоризонта...
Клепачите ми са криле.
Борбата е на двата фронта
над тъй безбожното поле.
Единият - по път трънясал,
неводещ никъде натам.
А друг - по въздуха сланясал,
достигащ върховете там.
Дали да гоня върховете
и да си падна, като сноп,
или - преглътнал бесовете,
да си остана долу роб?
Изправен днеска пред дилема,
избирам участта на сноп.
Със мене зЪрното ще взема,
за да поникне в моя гроб.
© Никола Апостолов All rights reserved.
