Jun 26, 2013, 8:11 PM

Дискусия с Любов 

  Poetry » Phylosophy
422 0 1

Бледен човечец на път тръгнал
спрял на кръстопът между два избора
единия седи с затворени очи, изтръпнал
другият с усмивка светла като изгрева

 

Страх единия се казвал другия Любов
човекът в търсене на отговори
Седнал и почувствал се готов
и Любовта той решил да заговори:

 

видя ли тез хора полуживи
и отвътре става ми горчиво
опора търсят в надежди сиви
въглени са вместо огън в човешкото огниво

 

виж как в дъжда от болка давят се
други подритват ги и казват им "сам спасявай се"
и така в един затворен кръг до безконечност
пълен с хорa но без човечност

 

Строим граници различия а не мостове
обезверен съм и да променя света желая
повечето мислят и действат като робове
адът тук е на земята а къде е раят?

 

И как любов да повярвам в теб
-Не вярвай но погледни и виж
и ти самия си целия в лед
утихваш като вятър вместо да гориш

 

Замълчи усмихни се и разбери
че монетата има две страни
Да не всички хора са добри
но и спри
да търсиш само лошото у тях
мисли позитивно дай си свобода и смях

 

Душата при всеки е еднаква
и всички сме едно цяло
Обичай и живей без да се оплакваш
Делят ни само
Слепи страхове
Лъжовни предразсъдъци
и тяло

© Николай Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??