26.06.2013 г., 20:11

Дискусия с Любов

580 0 1

Бледен човечец на път тръгнал
спрял на кръстопът между два избора
единия седи с затворени очи, изтръпнал
другият с усмивка светла като изгрева

 

Страх единия се казвал другия Любов
човекът в търсене на отговори
Седнал и почувствал се готов
и Любовта той решил да заговори:

 

видя ли тез хора полуживи
и отвътре става ми горчиво
опора търсят в надежди сиви
въглени са вместо огън в човешкото огниво

 

виж как в дъжда от болка давят се
други подритват ги и казват им "сам спасявай се"
и така в един затворен кръг до безконечност
пълен с хорa но без човечност

 

Строим граници различия а не мостове
обезверен съм и да променя света желая
повечето мислят и действат като робове
адът тук е на земята а къде е раят?

 

И как любов да повярвам в теб
-Не вярвай но погледни и виж
и ти самия си целия в лед
утихваш като вятър вместо да гориш

 

Замълчи усмихни се и разбери
че монетата има две страни
Да не всички хора са добри
но и спри
да търсиш само лошото у тях
мисли позитивно дай си свобода и смях

 

Душата при всеки е еднаква
и всички сме едно цяло
Обичай и живей без да се оплакваш
Делят ни само
Слепи страхове
Лъжовни предразсъдъци
и тяло

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...