Jun 17, 2007, 11:24 AM

Джумбаре

  Poetry
1.6K 0 4
Неизчакала джибрите да втасат,
навряла в тях глава,
отзад комшията я дебне,
наточил своя "армаган".
Джибрите ще стигнат и за двама,
ще бъде той пиян-залян -
нейната муцуна ще оближе
от вкисналото грозде, знам.
Но бъчвата не е бездънна
и вече вижда й се края.
Кръстосаните погледи се срещат,
изпаднали и двамата в омая.
Напипва неговия "армаган" и изтрезнява,
но паднал е и вече не му става.
Какво не прави алкохола,
ето и тя вече е гола -
и в студеното мазе
падна яко джумбаре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...