Jun 17, 2007, 11:24 AM

Джумбаре

  Poetry
1.6K 0 4
Неизчакала джибрите да втасат,
навряла в тях глава,
отзад комшията я дебне,
наточил своя "армаган".
Джибрите ще стигнат и за двама,
ще бъде той пиян-залян -
нейната муцуна ще оближе
от вкисналото грозде, знам.
Но бъчвата не е бездънна
и вече вижда й се края.
Кръстосаните погледи се срещат,
изпаднали и двамата в омая.
Напипва неговия "армаган" и изтрезнява,
но паднал е и вече не му става.
Какво не прави алкохола,
ето и тя вече е гола -
и в студеното мазе
падна яко джумбаре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...