17 июн. 2007 г., 11:24

Джумбаре 

  Поэзия
1299 0 4
Неизчакала джибрите да втасат,
навряла в тях глава,
отзад комшията я дебне,
наточил своя "армаган".
Джибрите ще стигнат и за двама,
ще бъде той пиян-залян -
нейната муцуна ще оближе
от вкисналото грозде, знам.
Но бъчвата не е бездънна
и вече вижда й се края.
Кръстосаните погледи се срещат,
изпаднали и двамата в омая.
Напипва неговия "армаган" и изтрезнява,
но паднал е и вече не му става.
Какво не прави алкохола,
ето и тя вече е гола -
и в студеното мазе
падна яко джумбаре.

© Антония Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??