17 июн. 2007 г., 11:24

Джумбаре

1.6K 0 4
Неизчакала джибрите да втасат,
навряла в тях глава,
отзад комшията я дебне,
наточил своя "армаган".
Джибрите ще стигнат и за двама,
ще бъде той пиян-залян -
нейната муцуна ще оближе
от вкисналото грозде, знам.
Но бъчвата не е бездънна
и вече вижда й се края.
Кръстосаните погледи се срещат,
изпаднали и двамата в омая.
Напипва неговия "армаган" и изтрезнява,
но паднал е и вече не му става.
Какво не прави алкохола,
ето и тя вече е гола -
и в студеното мазе
падна яко джумбаре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....