Длан
„Земя като една човешка длан”
бе казал мъдро някога поета,
защо тогава пътят между нас
измерваме в стотици километри?
Поискаме ли, в шепа ще сберем
мечтите си и лудото безвремие,
ще можем ли поне за миг да спрем
тежащото в очите недоверие.
Повярвай ми и протегни ръка –
пред теб стоя... но сякаш онемява
в миг цялата задъхана земя
разстила се животът ни – жарава.
Но щом съм тук, във капка от зората
ще сложа всички болки и тревоги
и чиста ще застана пред света ти,
защото знам, че тази длан е твоя.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
