На времето в объркания ход
изплуват много истини горчиви:
кой е човек и кой - човекоскот
със замисли невероятно диви.
Накрая идва пълна яснота,
за жалост - жертвите не се завръщат.
И не за пръв път случва се в света
човечеството да е в нова къща,
строена - над пометени земи,
дето не им се помнят цветовете,
и хората, останали сами,
дано не търсят дом в друга планета.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
