На времето в объркания ход
изплуват много истини горчиви:
кой е човек и кой - човекоскот
със замисли невероятно диви.
Накрая идва пълна яснота,
за жалост - жертвите не се завръщат.
И не за пръв път случва се в света
човечеството да е в нова къща,
строена - над пометени земи,
дето не им се помнят цветовете,
и хората, останали сами,
дано не търсят дом в друга планета.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
