Дневникът на един млад беладжия - 17
Някой ме прегръща... Почвам да бълнувам.
Сядам си в леглото. Още ли сънувам?
Мери, притеснена, гали ми лицето.
- Мите, сън било е! Тук при теб съм, ето!
Станала е баба сякаш по-добричка.
Аз не зная, всъщност, виждат ли го всички,
но не ми се кара, глас не повишава,
по-голяма волност тя ми разрешава.
- Бабо, чичо Ваньо каза, че наблизо
имало рекичка. По брега излизал
той до чудно място с малко водопадче.
Хайде да отидем! Моля ти се, бабче!
- Нека първо твоят глезен оздравее!
- Здрав съм вече! - скачам смело върху нея.
- Като дойде чичкото, искам да му кажа.
Ти стегни набързо, моля те, багажа
и за пикник всичко да е подредено.
Моля те, не може да е забранено!
Докато говорим, чичо Ваньо идва.
Аз ли си измислям, но ми стана свиден
и не искам вече нито ден без чичо.
Вярвам аз, че даже той ме заобича!
- Закъснях ли? Мислех - чака ме момчето.
Мите, я докладвай как е днес крачето!
- О, добре съм вече, с него ходя смело!
- Тъй ли? Я да видя! - поглед той навел е
и крака опипва, леко масажира.
Но ме изпреварва Мери и нервира:
- Днес ме е замолил той от много рано
с теб на водопада да отидем, Ваньо.
- Щом ще се зарадва - нека тъй да бъде!
Отговорът чаках аз като присъда,
а сега доволен съм, чичото прегръщам.
Чудно, как щастливи прави всички в къщата?!
Двамата със Мери справят се с багажа.
Тя не иска свойта радост да покаже,
но сияе цялата и се подмладява,
а това надежди сигурни ми дава.
Баба Койна слага ни старо одеяло.
- Може да е росно или пък валяло.
Сухо и уютно с него ще ви бъде -
грижа от лицето си гледа да изпъди
и след туй към ярето в дворчето завива.
Нашата дружинка, истински щастлива,
във колата качва се и на път потегля.
Аз за мама мисля си. Нещичко ме жегва
и си обещавам с нея да се чуем
още утре рано като се събудим.
Пътят ни повежда в борова горичка.
Има и полянки. И една сърничка
пред колата мина! Метри десетина
само ни деляха.Грееха очите!
- Има ли и мечки? - Мери бързо питам.
- Страх ли те е, Мите? - чичо Ваньо прихва,
но държи волана. Разговорът стихва
и покрай реката комбито завива.
Слънцето със четка златна, тъй красиво
прави да изглежда всичко във гората.
Вдигат се на пръсти сякаш дървесата.
Но след малко спираме. Чичо Ваньо слиза.
Аз след него тръгвам. Жълтата му риза
лесно проследявам, отдалеч се вижда.
Странен шум в ушите ми почва да приижда
и след още няколко стъпки водопада
виждам! А водата му сякаш с песен пада
и блести, и пени се, може би танцува!
Ето че и рибка аз видях да плува!
Мери е излязла също от колата
и току до мен е стигнала жената.
- Бабо, телефонът ти тук ли е да снимам?
Искам от разходката спомен аз да имам!
Тя ми го подава, почва да позира.
Снимките показвам и, но не подозирам
в колко още фотоси днес ще запечатам
този чуден пикник с чичото в гората:
двамата - прегърнати, баба как се смее,
на ухото как и шепне той на нея,
Мери как със своя сандвич го гощава,
как с вода я пръска - тя пък вдига врява,
как, на клона стъпил, люлка той ни връзва...
Ще ги гледам с радост без да ми омръзва.
Хубава разходка сторихме си трима!
Яд ме е, че всяко нещо край си има
и че нямам приказно малко огледало,
да повторя утре всичко отначало.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че мога да ти подаря усмивки, Зиги!😃 Митето има още много да ти разказва в дневника с изживяванията си и дано продължаваш да виждаш в него едно дете-сладур!🌺
-
Усмихва ме! Много! 😊
-
Благодаря ти за усърдното търпение, с което преминаваш от една глава в следваща! Правиш ме щастлива, Силви!
-
Чудна разходка и така красиво описана!
Поздравления, Мари 🌷! -
Радвам се, че чудодейното огледалце те е отвело в детството, Наде!😃 Докато пиша за Митето, и аз съм потопена в неговата магия, а това ме прави щастлива!🤗🌹
-
Наистина "приказно малко огледало" си дала на Митето, Марийче. Поглеждам и моето детство ми намига усмихнато...
-
Опитвам се и в този разказвателен стил да внеса цвят и усещане в съдържанието, думите да " оживеят.
Дано наистина съм успяла, приятелко! Много ти благодаря!🙏💞 -
Толкова образно рисуваш картината край водопада, че дори "усетих" как "водата с песен пада..." И тоя закачлив Митко!...
-
Следващата част вече е готова и публикувана, Краси. Дано ти си ми на късмет!😃
-
Айде, късмет на Митето с новите бели
На теб-още по-хубав! -
Харесва ми, че го виждаш като сериал, Краси, но само моята кинематография не спи и съзнанието ми прожектира всяка следваща случка на екрана на белия лист. Време е пак да се усамотя с моя малък герой, защото днес трябва да излезе новата поредна история. Прегръщам те, далечна моя приятелко, и ти желая прекрасен уикенд!🤗🌹💞
-
О, аз само се радвам на изненадите във всяка серия... кинематографията спи Идеална му е средата на Митака. Може да затворят училището заради пандемията и една година да изкара на село.
-
Историята беше замислена като спомени от едно лято на село, но ако на уважаемият читател му е омръзнало действието да се развива само в тази обстановка, мога да прекратя селската идилия и да поставя героите си в градската среда, където истинските чувства виреят по-трудно. Обещавам да помисля, Краси!😃 Ти имаш ли някакви насоки към ентусиазирания сценарист в мое лице?
Благодаря ти, че не подминаваш, а следиш с интерес и коментираш всяка нова история, скъпа!🤗🌹 -
Кога ще тръгва на училище?! Няма приказка без любов, а тази между Мери и чичо Ваньо става все по-младежка и заразителна.
-
Ванюшка, къде се скри? Цяла година не съм те виждала, затъжих се! Благодаря за хубавите думи, мила!💕
-
Привет, Миме! Интересен проект, забавни истории. Сигурна съм, че ще има голям успех. Стиховете ти са истинско удоволствие!
-
Идеята за книжката я има, но средствата за това са проблем. Аз наистина си обикнах този малък герой и трудно ще се разделя с него, както стана с Рори и Росина. Но да видим на къде ще ме изведе историята!
Благодаря за подкрепящите коментари, Светулка, Жоро и Миленче! 💕🌹😃 -
Много е забавно, eстествено и заразително, Мария Можеш да помислиш да ги събереш в книжка за деца
-
Има любов тука, имааа 😊
Поздравявам те 😊 -
Ех, добре му е на Митето, още едно лятно приключение. Личи си, че си го обичаш от все сърце този млад герой, Мария! 🤗
-
Отново сте на първия ред като почетни зрители на филмовата лента от тази забавна история и с това ме правите щастлива! Сърдечни поздрави, Деа, Дени, Жоро и Марианче! Благодаря ви!💕
-
Хубаво...
Ерих Кестнер: "Всяко нещо си има край, само саламът е с два края."
Добавка: "А работата край няма". -
Ах, каква чудесна разходка!
-
"Яд ме е, че всяко нещо край си има..."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
