Дневникът на един млад беладжия - 29
Викат ни във осем. Вече сме строени.
Със цветя и нови дрехи пременени.
Дворът пак е пълен, като кошер шумен.
Късно легнах снощи, но пък ранобуден
днеска бях и баба с дядо аз посрещнах.
(Мога да му казвам тъй и не е грешно!)
Мама одобрява аз да го наричам
дядо, щом сърцето мое го обича.
Снощи я попитах как ще се обръща
тя към него. Може да избързах, всъщност,
затова тактичен бях и недочаках
отговор, но мисля аз че я разплаках.
Радвам се, че трима - дядо, аз и Мери -
всички ще ни видят и, че съм намерил
вече този, който страшно ми е липсвал.
Има го, до мен е! И не е измислен!
- Искам с госпожата да ме запознаеш! -
казва той със поглед, който "Не" не знае.
- Най-отпред е, дядо, с розовата блузка! -
аз прошепвам тихо и с червени бузки.
Той подканя Мери тя да го представи.
Баба тръгва с него, роклята оправя
и отлично знам, че с чичо се гордее.
Класната им казва нещо и се смее,
а пък аз встрани съм и ги наблюдавам.
Нека е наясно тя, че заслужавам
дядо да си имам като всички други!
Тъй е, щом избрах му Мери за съпруга!
Баба ми ме вика аз при тях да ида.
Време беше! Вече чувствах се обиден
отстрани да гледам как си разговарят.
Госпожата двете си ръце разтваря
за прегръдка, аз пък давам и цветята.
- Мите, по-висок си станал от децата! -
с някаква възхита иска да ми каже.
- Мускули направих, ето - ще покажа! -
бързам да запретна с гордост аз ръкава.
- Вижте ги, тодпожо, колко са корави!
- Селото на всички тъй се отразява! -
казва и класа ми в стаята ни кани.
- Дядо ти и Мери вънка ще останат
и ще те изчакат двамата на двора.
Те като разбрани и културни хора
в сянка под дървото бързат да застанат.
Но, преди да влезем, аз успях да хвана
тяхната усмивка горда по лицата.
В стаята, притихнал на чина с децата,
слушам как разказва всеки случка своя.
Има и такива с пудра два-три слоя,
много нагласени и непреживяни.
Моят ред е вече, разказа подхванах.
Нищо не пропущам. Почвам от начало:
птичката в кафеза, куче прегладняло,
баба Койна как със тутманик ни чака,
как доя козичка, храня яре с мляко...
После и за дините счупени им казвам,
на хвалба случайно да не им замяза.
Не пропуснах дето правихме хвърчило.
И за колелото казах с още мили
случки преживени, цирка не забравих,
даже и прането в барата прибавих.
Слушаха ме всички леко изумени.
И за Мистър Лято те избраха мене.
Имаше и миска, ходила в чужбина.
Днес така започна новата година.
Знаем си за утре вече часовете.
- Новия учител вий ще разберете
в час, когато влезе и ви се представи.
Чакам и бележник, без да се забави,
всеки да ми връчи с подпис от родител.
Пуснаха ни. Бързо аз, навън изтичал,
дядо с баба Мери в сянката намирам.
Моите приятели покрай мен съзирам.
Гледат с любопитство, но не са наясно.
- Кой стои до баба ти днеска, Мите, вдясно?
Казвам аз високо, всеки да узнае:
- Този мъж до Мери ли? Дядо ми това е!
И така щастлив съм вече да покажа
моето семейство! Не като наказан
вкъщи да се връщам тъжен и нещастен.
Бях готов и сторих всичко малко щастие
и у нас да има, да не сме самички.
Може би късметче тайно съм за всички!
Следва:.....
© Мария Панайотова All rights reserved.
