Дневникът на един млад беладжия - 29
Викат ни във осем. Вече сме строени.
Със цветя и нови дрехи пременени.
Дворът пак е пълен, като кошер шумен.
Късно легнах снощи, но пък ранобуден
днеска бях и баба с дядо аз посрещнах.
(Мога да му казвам тъй и не е грешно!)
Мама одобрява аз да го наричам
дядо, щом сърцето мое го обича.
Снощи я попитах как ще се обръща
тя към него. Може да избързах, всъщност,
затова тактичен бях и недочаках
отговор, но мисля аз че я разплаках.
Радвам се, че трима - дядо, аз и Мери -
всички ще ни видят и, че съм намерил
вече този, който страшно ми е липсвал.
Има го, до мен е! И не е измислен!
- Искам с госпожата да ме запознаеш! -
казва той със поглед, който "Не" не знае.
- Най-отпред е, дядо, с розовата блузка! -
аз прошепвам тихо и с червени бузки.
Той подканя Мери тя да го представи.
Баба тръгва с него, роклята оправя
и отлично знам, че с чичо се гордее.
Класната им казва нещо и се смее,
а пък аз встрани съм и ги наблюдавам.
Нека е наясно тя, че заслужавам
дядо да си имам като всички други!
Тъй е, щом избрах му Мери за съпруга!
Баба ми ме вика аз при тях да ида.
Време беше! Вече чувствах се обиден
отстрани да гледам как си разговарят.
Госпожата двете си ръце разтваря
за прегръдка, аз пък давам и цветята.
- Мите, по-висок си станал от децата! -
с някаква възхита иска да ми каже.
- Мускули направих, ето - ще покажа! -
бързам да запретна с гордост аз ръкава.
- Вижте ги, тодпожо, колко са корави!
- Селото на всички тъй се отразява! -
казва и класа ми в стаята ни кани.
- Дядо ти и Мери вънка ще останат
и ще те изчакат двамата на двора.
Те като разбрани и културни хора
в сянка под дървото бързат да застанат.
Но, преди да влезем, аз успях да хвана
тяхната усмивка горда по лицата.
В стаята, притихнал на чина с децата,
слушам как разказва всеки случка своя.
Има и такива с пудра два-три слоя,
много нагласени и непреживяни.
Моят ред е вече, разказа подхванах.
Нищо не пропущам. Почвам от начало:
птичката в кафеза, куче прегладняло,
баба Койна как със тутманик ни чака,
как доя козичка, храня яре с мляко...
После и за дините счупени им казвам,
на хвалба случайно да не им замяза.
Не пропуснах дето правихме хвърчило.
И за колелото казах с още мили
случки преживени, цирка не забравих,
даже и прането в барата прибавих.
Слушаха ме всички леко изумени.
И за Мистър Лято те избраха мене.
Имаше и миска, ходила в чужбина.
Днес така започна новата година.
Знаем си за утре вече часовете.
- Новия учител вий ще разберете
в час, когато влезе и ви се представи.
Чакам и бележник, без да се забави,
всеки да ми връчи с подпис от родител.
Пуснаха ни. Бързо аз, навън изтичал,
дядо с баба Мери в сянката намирам.
Моите приятели покрай мен съзирам.
Гледат с любопитство, но не са наясно.
- Кой стои до баба ти днеска, Мите, вдясно?
Казвам аз високо, всеки да узнае:
- Този мъж до Мери ли? Дядо ми това е!
И така щастлив съм вече да покажа
моето семейство! Не като наказан
вкъщи да се връщам тъжен и нещастен.
Бях готов и сторих всичко малко щастие
и у нас да има, да не сме самички.
Може би късметче тайно съм за всички!
Следва:.....
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ти си му кадемчето, Зиги!🤗😃
-
Леле, стискам палци!! 😍 Пожелавам ти издателите да видят това което всички ние виждаме в тази история и в Митето и да могат и още и още много хора да й се радват! Пожелавам попътен вятър и стискам палци! ❤️❤️🥰
-
Зиги, мисля, че ти носиш късмет на Митето! 😃Днес изпратих ръкописа в едно издателство. Твоят интерес към нето ми припомни колко много си го обичам и държа на него и сега правя всичко, за да излезе книгата.💖 Ако има добри новини, ще ги споделя с теб и читателите си! Благодаря ти, много!🤗
-
Искреността и доброто му сърце наистина го правят едно малко късметче, Митето! Поздравления!!
-
Когато липсва единият от родителите, бабата и дядото се опитват и правят всичко възможно да попълнят тази празнина. Нека пожелаем успех на Мери и новия роднина на Митето!😃
-
С такива баба и дядо, как да не се гордее. Имаме нужда от такива герои, Мари.
-
Толкова съм щастлива, че малкият ми герой е оживял в сърцата ви, а ти си една от тези, които са го заобичали, Наденце!💕
Благодаря ти!🌹💕😃 -
Права Деа, Марийче – късметче ни е Митето!
-
Благодаря ви, че сте тук, момичета малки и големи!😃💕 Радвате ме!
Дано денят не забрави да ви поднесе своето късметче!🤣🌹 -
Момчетата са по- достъпни в такъв втори шанс в живота, а момичетата са ревниви и не допускат лесно чужд член в своето семейство! Моя приятелка от входа млада си отиде, а красивия й съпруг беше предупреден от дъщеря си, че доведе ли друга жена, да забрави за нея!...И той остана сам, вече оболял, но се подчини...А колко други случаи знам пък за жени, които още повече не смеят да се омъжат повторно, заради своите момичета!....А твоето Мите даже си го избра!
-
Митето е късметче за целия сайт!😊
-
Замислих се за това, колко важно е мъжкото рамо в живота на всяко момче.
Щастието струи от цялото му излъчване напоследък. Удоволствие е да проследяваме новите трепети на малкия ти герой.😊 -
Миленче, топлят ме думите ти!😃
Благодаря за подкрепата!💕 -
Много ми харесва, Мария, да те следвам в следващия вълнуващ епизод
Разказът, през детските очи, е толкова мил и естествен, че ми носи хармония
Благодаря от сърце -
В смисъл, че не би се захванал да пишеш толкова обемно произведение или не ти се чете такова поетично многословие - не разбрах, Хари?😃
Жоро, с общи усилия стигнахме до финала почти! И подарихме на момчето едно любящо семейство!😃 Благодаря, че ми даваше рамо с постоянството на заинтересован читател!
😃 Ники, радвам се, че и ти си тук! Добрите думи са моето вдъхновение! -
Чудесна поредица Мери!
Чета я с интерес! -
Поздравления, Мария!
Някак чувствам се остарял!
Многословието и многописането ми натежава! -
Да, всеки има нужда от щастие и топло семейно огнище...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
