glusheva (Даниела ) glusheva (Даниела )
42
Jan 4, 2009, 10:27 AM

До финала

  Poetry » Other
777 0 1

       До финала

Живот... каква ирония,

огледай се - усмивки, любов...

влюбен - ден... година

и после пак си сам.

 

Обичал си и ти,

ала боли, нали!

 

Но ето пак се влюбваш -

Защо? Финалът е познат! -

усмивки, любов и пак самота?

Но пак се влюбваш...

 

И всичко се повтаря...

до финала...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0