До последен дъх
Не живеем ли толкова бързо и сложно?
Не пилеем ли сили в нечовешки борби?
В този свят на разруха дали е възможно
да усетим душата как от болка крещи.
Изнурена до дъно. Окована в лъжи.
Умъчнена от жалки и пошли обиди.
Като птица безкрила в опит пак да лети,
от високо просторите светли да види.
Ако само за миг вътре в нас проговори
изтънелият шепот на душевния глас.
За минута, за две глътка обич ще моли
да запълни копнежа в грозно зейнала паст.
Не живеем ли толкова бедни и боси
откъм чувства и радост, с духом голи мечти?
До последния дъх в нас душата ще проси
за живителна нежност на любовни реки.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
