До последен дъх
Не живеем ли толкова бързо и сложно?
Не пилеем ли сили в нечовешки борби?
В този свят на разруха дали е възможно
да усетим душата как от болка крещи.
Изнурена до дъно. Окована в лъжи.
Умъчнена от жалки и пошли обиди.
Като птица безкрила в опит пак да лети,
от високо просторите светли да види.
Ако само за миг вътре в нас проговори
изтънелият шепот на душевния глас.
За минута, за две глътка обич ще моли
да запълни копнежа в грозно зейнала паст.
Не живеем ли толкова бедни и боси
откъм чувства и радост, с духом голи мечти?
До последния дъх в нас душата ще проси
за живителна нежност на любовни реки.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е и стихотворението и
идеята! Не трябва да гледаме само от един ъгъл,
от всички ъгли трябва да осмисляме нещата!!!
Поздравления! -
Накара ме да се замисля за доста неща... Прекрасно е!
-
Даа,душата би помолила само за глътка обич!!!
Очите човешки са лакоми...и често ни водят в грешни пътища! -
Много си права, Ками. Точно ъгъла, от който гледаме, трябва да променим. В този толкова материален свят, душата има нужда повече от духовна храна.
-
О, Ива, ако ние самите не се погрижим за мира и усмивката в душата си... кой друг би ни помогнал да откриваме и да се наслаждаваме на дори една съвсееем обикновена капчица дъжд???...
Макар, че дори и "да крещи от болка душата", значи все пак тя е жива, просто е нужно да променим "ъгъла", от който гледаме и преценяваме нещата!!! Поздрави!!! -
Чудесно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесах.