iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
4.08.2013 г., 18:45 ч.

До последен дъх 

  Поезия
625 0 7

Не живеем ли толкова бързо и сложно?

Не пилеем ли сили в нечовешки борби?

В този свят на разруха дали е възможно

да усетим душата как от болка крещи.

 

Изнурена до дъно. Окована в лъжи.

Умъчнена от жалки и пошли обиди.

Като птица безкрила в опит пак да лети,

от високо просторите светли да види.

 

Ако само за миг вътре в нас проговори

изтънелият шепот на душевния глас.

За минута, за две глътка обич ще моли

да запълни копнежа в грозно зейнала паст.

 

Не живеем ли толкова бедни и боси

откъм чувства и радост, с духом голи мечти?

До последния дъх в нас душата ще проси

за живителна нежност на любовни реки.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдри послания отправяш, Иве.
    Харесах.
  • Прекрасно е и стихотворението и
    идеята! Не трябва да гледаме само от един ъгъл,
    от всички ъгли трябва да осмисляме нещата!!!
    Поздравления!
  • Накара ме да се замисля за доста неща... Прекрасно е!
  • Даа,душата би помолила само за глътка обич!!!
    Очите човешки са лакоми...и често ни водят в грешни пътища!
  • Много си права, Ками. Точно ъгъла, от който гледаме, трябва да променим. В този толкова материален свят, душата има нужда повече от духовна храна.
  • О, Ива, ако ние самите не се погрижим за мира и усмивката в душата си... кой друг би ни помогнал да откриваме и да се наслаждаваме на дори една съвсееем обикновена капчица дъжд???...
    Макар, че дори и "да крещи от болка душата", значи все пак тя е жива, просто е нужно да променим "ъгъла", от който гледаме и преценяваме нещата!!! Поздрави!!!
  • Чудесно е!
Предложения
: ??:??