До теб
Когато, към света ти непотребен,
усетиш мимолетна индикация
и разбереш, че някому потребен си.
Че от безлична, се превръщаш в грация.
Когато, по неписана теория,
се замени определено чувство,
превърнало онази еуфория
в една любов, като изкуство.
Разбираш, че на някого си нужен.
На тоя, за когото много струваш.
И осъзнаваш, че за него ти си длъжен
и струва си, да съществуваш.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
