Jul 18, 2016, 8:30 PM

До теб

  Poetry » Love
540 0 2

До теб

 

Когато, към света ти непотребен,

усетиш мимолетна индикация

и разбереш, че някому потребен си.

Че от безлична, се превръщаш в грация.

 

Когато, по неписана теория,

се замени определено чувство,

превърнало онази еуфория

в една любов, като изкуство.

 

Разбираш, че на някого си нужен.

На тоя, за когото много струваш.

И осъзнаваш, че за него ти си длъжен

и струва си, да съществуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...