До теб ще бъда
Пред прага на душата ти застанах
и болката реших да утеша.
Ръцете с нежност си протегнах,
за да изтрия и последната сълза.
Не бих понесъл ти да страдаш,
аз не сълзи, усмивката ти искам да блести.
Понякога до болка съм банален,
но искрен съм, това го знаеш ти.
Завръщам се и няма да си ида,
до теб навеки ще стоя.
Какво да искам повече в живота,
щом ти до мене си сега!
p.s. Стихът беше написан като коментар под стихотворението на LYCKI
" Да можеха сълзите да говорят"
и болката реших да утеша.
Ръцете с нежност си протегнах,
за да изтрия и последната сълза.
Не бих понесъл ти да страдаш,
аз не сълзи, усмивката ти искам да блести.
Понякога до болка съм банален,
но искрен съм, това го знаеш ти.
Завръщам се и няма да си ида,
до теб навеки ще стоя.
Какво да искам повече в живота,
щом ти до мене си сега!
p.s. Стихът беше написан като коментар под стихотворението на LYCKI
" Да можеха сълзите да говорят"
© Христо Костов All rights reserved.
