Вятърът, моят вечен приятел.
Седна ли той е до мен.
Двама сме, аз и той, в тоя град ветровит и обрулен.
Аз небръснат, и той вечно сърдит.
Опрели гръб на трафопоста, заедно пиеме бира.
Говорим си, клатим глави.
Имаше време, тоя мой буен приятел все носеше нещо.
Ухание на красива жена, например
Плач на дете, което търси мойте ръце,
Мирисът на траверси, дъх на сено, на окосена трева лятно време,
На йод и на синьо море.
Детски смях, скърцащи люлки ...