SvetoslavVasilev
82 results
Сега ще ви разкажа как стана всичко.
Но преди това ще ви кажа още нещо. Първият си удар от живота, да ви кажа, и първият си истински шамар аз получих в училище от другарката Събева, която ръководеше тренировката и маршировката за някакъв парад, и то само защото съм се смеел и съм говорил в строя.
На ...
  105 
Градът беше със сложно име.
Напомняше на името на някакво индийско божество. Или поне на петата му инкарнация. Варита...
Май беше Варита.. мутри, тутри нещо си.
Като слязох от трапа и стъпах за пръв път на индийска земя не бях изумен.
Така или иначе бях свикнал с мизерията, защото бях отраснал в бли ...
  78 
Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...
  140 
Втори ден и всичко останало
Аз по принцип не сънувам. А когато си спомням сънуваното, то винаги е нещо странно и отчасти пророческо.
Аз, оказва се съм нещо като Ной, но в мини размер.
Първият такъв сън беше как живея някъде надалеч и все не мога да се прибера у дома.
Кошмар някакъв, ще кажете. Обаче ...
  98 
Първи ден и първа нощ
Датата тридесети април тая година би трябвало да се заобгради с червено кръгче в календара на любителя велосипедист.
Бележита дата.
Първо - това е моят рожден ден. Второ - някой път даже се пада на Великден. За да не бъдем голословни ще кажем, че така беше през 2000-та година, ...
  94 
Начало и подготовка
С Жеко решихме да си направим пътешествие с колелета. Решихме го спонтанно, докато пием бира в кварталното барче, което по начало си предвещаваше не твърде голям успех на експедицията.
По принцип при мен повечето неща с които се захващам претърпяват пълно фиаско, главно поради вр ...
  111 
Минах по канижела, промуших се между момичетата и хлътнах в общата баня, след което се заключих. Такова нещо не бях виждал.
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...
  126 
Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...
  171 
66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
  169 
След поредната измислена година.
(Нали земята може да си се върти дори без календара. Дали?)
След безсмислието на поредните новогодишни празненства.
След отсичането на петдесетте милиона коледни дръвчета.
След изхвърлените тонове храна от ресторантите. ...
  119 
Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...
  138 
Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...
  85 
В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...
  75 
Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...
  125 
Хората много обичат да дават съвети.
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена. ...
  114 
Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...
  95 
Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...
  137 
Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
  134 
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
  142 
Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...
  117 
Поетите са слаби хора.
Обаче...
Те и другите са слаби хора, но просто не обичат да се занимават със изгреви, залези, любовни трепети, бабини деветини и пистолети опряни в челото.
Другите, казано иначе са просто поети, които не обичат да пишат.
Другите не обичат да те занимават със мисловните си пиру ...
  126 
Старите кучета обикновено умират през есента, или пък ранна зима
Когато всичко се оголва и става скучно.
И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.
Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.
А младите кучета ...
  145 
Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...
  105 
Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
  146 
Голямото съботно чистене в къщите в квартала по традиция започваше след голямото съботно ядене на палачинки.
А то пък започваше след голямото съботно прозяване, търкаляне и протягане в кревата до късно сутринта, ако не се бързаше за големия съботен плаж естествено.
Голямата съботно-утринна тишина на ...
  172 
И тая сутрин станах, но трудно. Никога не ми се става, особено ако сънят е бил хубав. Не помня да ми се е ставало сутрин. Но не помня и да ми се е лягало вечер.
Приказката, че денят си личи по сутринта, да знаете не се отнася за времето. За друго става въпрос.
Аз още като се събудя и знам какъв ще м ...
  165 
Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично. ...
  135 
Седим си ние с Драго в спалното помещение зад караулното, по точно лежим проснати върху войнишките одеяла така както сме с кубинките и измачканите холандки, и си говорим глупостите които обикновено си говорят всички осемнайсетгодишни келеши.
Драго беше един такъв висок, готин красавец, с перчем, люб ...
  220 
След петдесет му свикнах на света.
Аз имам мойта златна сватба с него.
Забих гвоздей в старата греда
И окачих младежките тревоги.
Прибрах в скрина, оцелял от три войни остарелите желания. ...
  239 
За първи път видях дядо Тодор когато бях на 12 години, но понеже едно време съзрявахме бавно, а и нямаше закъде да бързаме та се бях покатерил на желязната ограда, която отделяше нашият двор от улицата, и зяпах като маймуна от клетка. Сигурно на нещо такова съм му приличал на човека когато ме прибли ...
  184 
Трополяхме по пътя с таратайката, а отзаде в багажника на купето се тресяха работните инструменти и се удряха един в друг. Баща ми караше. Той винаги караше сериозно, без шеги и закачки. Такъв си беше. И в живота си беше такъв. Много рядко да опита някоя шега, но не му се отдаваше. Като остаря и веч ...
  284 
Господи, толкова много ли искам?
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон. ...
  156 
При някои хора парите не отиват, каквото и да правят. И луди от работа да станат, и имотни спекулации да правят, каквото и да е, не отиват и това е.
А дори и да стигнат до тях изтичат като пясък между пръстите, и пак остават без нищо.
А нито вътрешно, нито външно, по нищо не се различават от другите ...
  171 
Има два вида хора. Такива които просто си живеят живота, и такива които са откриватели. Това беше разбрал Томито откакто почна да се вглежда в хората.
Защото има заровено съкровище във всеки един твой ден, да не говорим, че всеки един ден е съкровище сам по себе си.
А то може да бъде всякакво, и не ...
  246 
Животът ми е черен кон с красиво име.
Животът ми е черен кон.
Понякога в тишината дочувам неговият тропот.
Оттеква неговият зов.
Съзирам силуета му понякога. ...
  156 
Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично пр ...
  257 
Когато заспя - покрий ме с одеяло и запази ме докато аз съм незнайно къде.
Когато се събудя, направи ми кафе.
Посрещни ме с усмивка така както се среща гост от далеч.
Дай ми тая малка почивка от дългия път.
Знаеш, нали как сладък сънят е когато си тъй уморен. ...
  113 
В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни такива фундаментални въпроси от типа на какво търси тука. Не в конкретното задръстване, а по прин ...
  244 
Отдавна дните нямат значение и сила.
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...
  232 
Замина си приятелю, отиде си.
Като залеза потъна вдън земя.
Заглъхнах да те чакам,
Да те търся.
Защо ли не удариха по мен? ...
  236 
Random works
: ??:??