elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Apr 19, 2013, 10:30 PM

До троха 

  Poetry
1533 0 11

Той се влага докрай – до ръба на смеха

и по същия ръб се прибира.

И претърсва душата си с хъс и замах -

до троха, до лула и до бира.

 

А когато нощта затанцува едва,

този мъж заговаря вселени.

Тя вселената, всъщност, е само една.

А мъжът е единствено неин.

 

Под небето със цвят белезникав кобалт

този мъж свири втора цигулка.

Ала не през нощта, ала не през нощта!

Нощем диша, макар тихомълком.

 

Нощем онзи кобалт се превръща в небе,

после всички въпроси отпадат.

Много бира, лула и ... не питай въобще.

А смехът - до троха е изяден.

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??