Feb 7, 2008, 6:15 PM

До зори

  Poetry
698 0 0
Гледаш ме в очите и ме лъжеш
и мислиш, че ти вярвам!? Но уви!
Сега ти се заблуждаваш!
Грешка стори, че ме подцени,
щом вече не ти трябвам!

В една вечер безкрайна
с полумесец и малко звезди
до зори ще открадна съня от твойте очи,
до зори ще разбуля тайните ти,
до зори ще ти върна за всички твои лъжи,
защото тогава за пръв път ще плачеш ти,
ще молиш и ще се разкайваш,
но няма да има кой да ти прости...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...